Тъмноока
Любовта бе болка неискана,
Близостта бе сън, зла мълва,
Самотата бе в тъмното истина,
Ала мъртва не беше тази мечта.
В мрак и мъгла, без посока,
В шепот коварен, бях заблуден,
С болка докоснах те, тъмноока –
В болка раздирах всеки твой блян.
Ала светло бе утрото на сълзите,
Чист бе погледът докоснат от срам,
Прошката не затвори вратите,
Любовта не отвърна лика си от свян.
Любовта не е болка, а свобода
И мъглата се вдига накрая,
Тъй все жива е тази мечта –
Не от теб, заради теб е красива…
…до края.
14.02.2010.
Публикации
