Мечтая тихо- ден за ден
Мечтите ми над мен летят,
а аз извръщам уморен
глава от светлия им път.
Спомените бурни
при мен се връщат -
за песни чудни,
за дядовата къща
За смях, за смут,
усмивки светли,
копнежът луд -
и мойте клетви.
Пиано в ъгъла,
забравено стои.
Изчезнал в тъмното-
акордеон мълчи
Песните не плачат,
но и не се смеят.
Нотите ме чакат,
и за мен копнеят.
А аз не пея,
А аз не пея!
И само спомени
на мен шептят...
Душата ми къде е?
Славата отне я.
Певеца веч не пее,
Пламъкът изтлея...
А аз не пея,
А аз не пея!
Говорят спомени,
сълзи текат...
Публикации
Трогателно!
ОтговорИзтриванеНякъде бях прочел нещо и ми се запамети един стих, за който се сетих, четейки горните редове:
" Не съдят ехото, че грабва песента
и с нея си играй,
ще съдят ли певеца слаби,
че ту е весел, ту ридай."
Трябва да е било нещо от Възрожденско време, съдейки по последните два реда
ОтговорИзтриване"Песните не плачат,
ОтговорИзтриванено и не се смеят..."
Тъжно е, когато песента замълчи! Също тъжно е, когато сме уморени от мечти.
Надявам се да е временно, да запеят песните и да се съживят спомените. Те могат да ни разкажат много неща!
Хората се уморяват, когато другите не им дават да имат мечти
ОтговорИзтриване