Шепот

Когато бягам, вятърът тича с мене,
В безкрайните полета, позлатени,
След снопите, ожънати, червени,
Пред слънцето, пред утро с дъх солен
Към тихи езера, реки пенливи,
Към сините, самотни планини,
Раздиращи небето там на две.
Когато бягам, дишам леко,
а спра ли се, как стягат ме гърди,
а тръгна ли отново, ето
пак вятърът на мене тъй шепти.
Събуждам се, горите тихи,
Безмълвни, укорните клони,
Надвисват се над стъпкани треви,
Да стана аз не мога вече,
Тъй дълго тича с мене ти,
Върви по дирите ми, ветре,
Върви на близките шепти,
Докато ти говориш, аз не мълча…

Алогичен

Обичам и русите,
обичам и филите,
обичам и куците,
обичам и кривите.
Обичам свободата,
обичам да е силна ръката,
обичам да разсъждавам,
обичам и да не разсъждавам,
обичам да се радвам,
обичам и да страдам,
в дъжда да тичам гол,
на хората да се обличат да им казват.
Обичам винаги да бъда прав,
дори и винаги да съм сгрешил,
обичам облаци на ясното небе,
обичам залези по изгрев - време,
обичам логиката на абсурда
обичам любовта народна,
обичам и властта народна,
с любов оплождаща народа.
Ех, хубаво е да си ясен, недвусмислен и логичен,
обаче ставаш в тази трагикомедия фатално атипичен

Огън и кръв

Там, където огънят срещна земята,
и в буйни пламъци разтопи се ледът;
там, където буря прекърши листата,
а дърветата стенеха и пращяха,
там се обагри в кръв и болка светът.

Там се смеси вятър с водата
и образува се водния стълб;
и сблъска се смерчът сърцато
просече през огъня път.

И там беше битката вечна,
на стихии, раздиращи плът.
В битката славна, далечна,
създаван бе с болка светът.

Всяко творение омесва се с болка,
със сълзи горчиви полива се то.
Всяка истина е родена свободна,
ала в смърт е захранена тя

Красивото вечно живее,
ала храни се с кръв.
Дори плътта да изтлее,
остава огънят пръв.

10.04.2004.

Тъмноока

Тъмноока

Любовта бе болка неискана,

Близостта бе сън, зла мълва,

Самотата бе в тъмното истина,

Ала мъртва не беше тази мечта.

В мрак и мъгла, без посока,

В шепот коварен, бях заблуден,

С болка докоснах те, тъмноока –

В болка раздирах всеки твой блян.

Ала светло бе утрото на сълзите,

Чист бе погледът докоснат от срам,

Прошката не затвори вратите,

Любовта не отвърна лика си от свян.

Любовта не е болка, а свобода

И мъглата се вдига накрая,

Тъй все жива е тази мечта –

Не от теб, заради теб е красива…

…до края.

14.02.2010.

Диема

ДИЕМА

Те заедно са сила нова,

Тъй свежи, пролетни цветя,

И майката за дъщеря готова,

Да сбъдне детските мечти

Диана, майчиното име,

Ема, пролетното цвете,

И в лято, в есен и във зима,

Диема, заедно са двете.

Крака на бебе, майчина ръка,

Милувка нежна и прегръдка зла-

Целувка сладка и немирна дъщеря...

Тя казва се Диана – моята жена,

Наричаме я Ема – омайна дъщеря,

И както буря Слънцето отнема,

Така Диана си прегръща Ема,

С любов и грижа за една,

Послушна, умна дъщеря.

Тъй двете заедно

Ме гледат -

Диана, Ема

Са... Диема,

Две чисти, изворни души,

Тъй смело сляти във една,

Когато ме целуне Тя,

Опивам се от детските мечти,

Сърцето ми в ръцете им лежи,

Така ми шепне Любовта:

„тежи сърце, душа – лети!”

Идеал

Духът ми пак се носи под дъжда.....
а тялото в костюма гние,
от обичаи лицемерни оковано,
към спомени за щедрост глухо
и от ласки отзовано.
Аз вече не тъжа...

Знам какво направи

Знам какво направи,

в неотминалото лято,

как прегръдките забрави,

и отблъсна ме, когато,

в ритъмът телата слети,

не постигнаха отплата.

---------------------------------------

Знам, защото ме изгаря,

пламъкът на страсти южни,

пламък на усилия ненужни,

врата към злобата отваря –

портал към небесата чужди.

Герой на своето време

Певец: В песента на живота собствен,
аз съм главният герой

Хермес:
и публика безсмъртна търсиш ти,
певецо на балади за живота свой?
Нима ще срещнеш обожатели в гората,
където призраците бродят и жалеят,
или в поля, в които гарваните грачат?

Певец:

Земя не търся аз, ни в небесата,
се каня да летя на струните на Клио,
за Богове не пея, ни за герои,
за нимфи или за сирени,
наслади земни, или амброзия не пия
но вдъхвам от таланта свой.

Хермес:

Герой си ти в слова изкусни
но нямаш покровител или бог,
нектар не ще докоснеш с устни,
Олимп затворен е за взорът твой.

Певец:

Герой съм, но възпят герой,
не търся слава или милост,
не пея и за теб или за други,
на своя епос съм герой,
в балада кратка съм искрата,
талант без свят и без посока,
освен посоката на моя дом,
на огледалото и на душата.

Заключение:

Тук Боговете замълчаха,
певецът вдигна лира и запя,
а Хермес бе смутен, за кратко,
намерил бе човешка чистота...

Мечтания на един певец от Айтос

Мечтая тихо- ден за ден

Мечтите ми над мен летят,

а аз извръщам уморен

глава от светлия им път.

Спомените бурни

при мен се връщат -

за песни чудни,

за дядовата къща

За смях, за смут,

усмивки светли,

копнежът луд -

и мойте клетви.

Пиано в ъгъла,

забравено стои.

Изчезнал в тъмното-

акордеон мълчи

Песните не плачат,

но и не се смеят.

Нотите ме чакат,

и за мен копнеят.

А аз не пея,

А аз не пея!

И само спомени

на мен шептят...

Душата ми къде е?

Славата отне я.

Певеца веч не пее,

Пламъкът изтлея...

А аз не пея,

А аз не пея!

Говорят спомени,

сълзи текат...

Любов и Вино

Сложи ръка на мойте устни,

Когато морна да копнее,

ръка към чашата се спусне,

и пламнала се не помае.

Сложи ръка и запази ме,

Да не надвие лъст безмерна,

в любов и сладост твойто име,

с разгулни рими да почерна...

Посвещава се на Диана Златанова по случай Св. Трифон Зарезан