вторник, 13 януари 2009 г.

Животът и Човекът.

Завихриха се бурни, гневни ветрове,
засвириха те тъжната си, страшна песен.
Останал сам, далеч от топли брегове,
стоеше мъж и гледаше последната си есен.

Живял бе дълго и добре.
Блестеше като слънце.
Но имаше ли миг, поне,
в който да обича?
Любов във малко зрънце,
на всекиго прилича.

Блестеше неговият лик,
ехтеше като гръм гласът му.
Силата му беше гневен вик,
от него криеше се и врагът му.

Врагове той имаше навред,
но бе изгубил своите приятели.
Трупове до него падаха безчет,
по бузите целуваха го зложелатели.

Живееше сам той в планината.
От силата и^ пиеше през ден.
Но слезеше ли после в низината,
пак връщаше се уморен.

Битки водил бе хиляда,
големи, кървави, злочести и зловещи.
Спечелил бе световна слава,
но изгаряше го тя като във адски пещи.

Тихо падаха пожълтели листа.
Прегъваха се от вятъра могъщи гори.
Тихо нашепваше на слуха му нощта :
предай се и легни; или изгори, умри!

Океанът спокоен бе и мълчалив.
Властен, могъщ и дълбок.
Изпиваше го мъжът с поглед див.
Див, пронизващ и жесток.

И пристъпваше с крачки твърди, към безкрайната мекота.
В океана покой би намерил, и истината вечна, и свобода.
Надигна се океанът и заляха мъжa вълна след вълна.
Прогледна човекът и в морското дъно не съзря онова.

“Търсенето ми приключи” – каза си той.
И отхвърли търсения, измамен покой.
“Животът е средство и цел тъй велика.
Смъртта лъже ме и при себе си ме вика. ”

“Ала аз избрах живота, диханието, борбата.
Отхвърлям от днес гордостта.
Открих най – сетне върха на планината.
Живее там, горе, мъдростта.”

Каза това и гръм разцепи небето.
Разтвори се надве океанът.
Човекът изчезна оттам,
И остави Бог сам.

четвъртък, 1 януари 2009 г.

ПЪТЯТ



Горе, там, в планината,

там, където свършва светът,

на върха има поляна,

а от поляната започва път.


Там, където не свършва Денят,

където изгорена беше нощта,

лежи самотен белият път,

водещ към вечността.


Там, където краят настана,

там, където свърши светът,

начало последно остана,

начало скрито в един път.


Пътят, по който всеки ще поеме,

лежи на върха на висока планина.

В сърцето на всеки пътникът дреме -

Огън скрит отвъд безкрайна низина.