неделя, 24 май 2009 г.

Герой на своето време

Певец: В песента на живота собствен,
аз съм главният герой

Хермес:
и публика безсмъртна търсиш ти,
певецо на балади за живота свой?
Нима ще срещнеш обожатели в гората,
където призраците бродят и жалеят,
или в поля, в които гарваните грачат?

Певец:

Земя не търся аз, ни в небесата,
се каня да летя на струните на Клио,
за Богове не пея, ни за герои,
за нимфи или за сирени,
наслади земни, или амброзия не пия
но вдъхвам от таланта свой.

Хермес:

Герой си ти в слова изкусни
но нямаш покровител или бог,
нектар не ще докоснеш с устни,
Олимп затворен е за взорът твой.

Певец:

Герой съм, но възпят герой,
не търся слава или милост,
не пея и за теб или за други,
на своя епос съм герой,
в балада кратка съм искрата,
талант без свят и без посока,
освен посоката на моя дом,
на огледалото и на душата.

Заключение:

Тук Боговете замълчаха,
певецът вдигна лира и запя,
а Хермес бе смутен, за кратко,
намерил бе човешка чистота...