Принцът на войната

Отдавна времето бе,
когато силен аз бях.
Сега смъртта ме зове,
макар добре да живях.

Властта бе в моята кръв,
светът – във мойте нозе.
Във битка яздех аз пръв
през тежките снегове.

Отдавна времето спря,
светът се срина за мен.
Плътта ми бавно изтля,
пред нея падам сразен.

Суров и горд воин бях,
водач във битки и бран.
Стана всичко на прах,
отдавна умря този блян.

Живеех в чест и във слава,
честта бе моят златен венец.
Потъна всичко в забрава,
ръждяса железният меч.

Всичко спечелено прах е,
сън, изгубен в паметта.
И животът, и той прах е –
и пръст и пепел във прахта.

Огънят бурно горя,
виждаше се надалеч.
Остана само пепелта
и един забравен меч.

На войната принц аз бях
газил съм реки от кръв.
Ала отдавна остарях –
в смъртта ще бъда пръв.