понеделник, 27 април 2009 г.

Мечтания на един певец от Айтос


Мечтая тихо- ден за ден

Мечтите ми над мен летят,

а аз извръщам уморен

глава от светлия им път.

Спомените бурни

при мен се връщат -

за песни чудни,

за дядовата къща

За смях, за смут,

усмивки светли,

копнежът луд -

и мойте клетви.

Пиано в ъгъла,

забравено стои.

Изчезнал в тъмното-

акордеон мълчи

Песните не плачат,

но и не се смеят.

Нотите ме чакат,

и за мен копнеят.

А аз не пея,

А аз не пея!

И само спомени

на мен шептят...

Душата ми къде е?

Славата отне я.

Певеца веч не пее,

Пламъкът изтлея...

А аз не пея,

А аз не пея!

Говорят спомени,

сълзи текат...

4 коментара:

  1. Трогателно!
    Някъде бях прочел нещо и ми се запамети един стих, за който се сетих, четейки горните редове:
    " Не съдят ехото, че грабва песента
    и с нея си играй,
    ще съдят ли певеца слаби,
    че ту е весел, ту ридай."

    ОтговорИзтриване
  2. Трябва да е било нещо от Възрожденско време, съдейки по последните два реда

    ОтговорИзтриване
  3. "Песните не плачат,
    но и не се смеят..."

    Тъжно е, когато песента замълчи! Също тъжно е, когато сме уморени от мечти.
    Надявам се да е временно, да запеят песните и да се съживят спомените. Те могат да ни разкажат много неща!

    ОтговорИзтриване
  4. Хората се уморяват, когато другите не им дават да имат мечти

    ОтговорИзтриване