неделя, 14 февруари 2010 г.

Тъмноока

Тъмноока


Любовта бе болка неискана,

Близостта бе сън, зла мълва,

Самотата бе в тъмното истина,

Ала мъртва не беше тази мечта.


В мрак и мъгла, без посока,

В шепот коварен, бях заблуден,

С болка докоснах те, тъмноока –

В болка раздирах всеки твой блян.


Ала светло бе утрото на сълзите,

Чист бе погледът докоснат от срам,

Прошката не затвори вратите,

Любовта не отвърна лика си от свян.


Любовта не е болка, а свобода

И мъглата се вдига накрая,

Тъй все жива е тази мечта –

Не от теб, заради теб е красива…

…до края.


14.02.2010.

5 коментара:

  1. Любовта е биохимия. Купища йони, които спринтират по невроните ти, докато купуваш цветя за половинката си.

    ОтговорИзтриване
  2. Не, тези йони са материален изразител, не причинител.

    ОтговорИзтриване
  3. Любовта се осъществява посредством тях, ерго - те са причинител/проводник. Какво действа като trigger, който води до активирането им, е вече отделен въпрос с няколко възможни отговора. Може да е просто поглед (=симпатии), може и да е чисто и просто нагон, може и да е нещо трето и/или крайно субективно. Във всеки случай, няма нищо мистично и съдбовно в целия този духовно прехвален процес.

    ОтговорИзтриване
  4. Ерго-то е неопределено според епистемологията в този случай. И аз използвам ръцете си, за да пиша, но но ръцете ми измислят какво да напишат. Не те причиняват писането.

    ОтговорИзтриване