неделя, 28 декември 2008 г.

Мрачното пророчество

Една сутрин видях паднал Ангел. Лежеше той в развалините на една къща. Въглените на това, което бе изгоряло около него, все още пушеха. Нищо не бе оцеляло от огъня освен няколко греди, които го затискаха. Аз усетих, че той можеше да ги махне с лекота и сам, но изглежда искаше аз да го сторя. Аз се приближих до него и повдигнах една от гредите – беше учудващо лека. Махнах я и след това махнах и другите. Той изпъна ръка, сякаш искаше да я хвана.

“ Да стиснеш ръката на паднал ангел е почти същото като да му се поклониш ” Неканено, познанието само изплува в главата ми. Беше твърдо и стабилно като камък. От друга страна, бях длъжен да помагам на всекиго. Ако не помогнех на него, все едно, че не бях помагал на никого през живота си. Ако не можех да предложа помощта си дори на падналите ангели, нямаше смисъл от нищо в този живот. Или в онзи. Падналите ангели също се нуждаят от приятелски протегната ръка. Иначе нищо нямаше смисъл. Нямаше смисъл от самото начало.

Аз му протегнах ръката ми и той я сграбчи. Дланта му бе суха и гореща като пустиня, дъхът му бе леден като нощта в пустинята. Аз му помогнах да се изправи и му рекох :

– Да знаеш, на никого не се кланям.

Ангелът се засмя :

– Какво съвпадение. Аз също.

Той беше красив като небето. Беше съвсем като другите Ангели, само дето нямаше вече крила. Той видя какво гледам и ми рече :

– Няма вече да летя в безкрайността на този сън, който вие мислите за реалност. Отнеха свободата ми също както на вас.

– Но ние сме свободни. – Възразих му аз.

Той се засмя. Смехът му погали обгорената земя и тя настръхна. Въглените се разгоряха по – ярко.

– Кажи, ми човече, каква свобода имате вие? – Рече ми той. – Свободата да изберете праведната страна или Небето да се стовари на главите ви. Свободни сте вие, като риба в морето, която може да плува, но не и да лети.

– Някои риби могат да летят. – Възразих му аз.

Смехът му бе по – дълбок от преди.

– Някои птици могат да плуват. – Отвърна ми той. – Малкото свобода, която виждате, само хвърля по – ясна светлина върху оковите ви. Има риби, които могат да летят, но те никога няма да станат птици, така както птиците никога няма да станат риби. Свободата не е нещо, което можеш да придобиеш. Тя трябва да извира от теб и да кара да се стремиш към нея.

Тогава аз му зададох ЕДИНСТВЕНИЯ ВЪПРОС :

– Кажи ми, Ангеле, Ти, Който Падна, Кога от извора, който пресъхна отново ще потече свобода? Кога рибите ще полетят отново? Кога ще разкъсаме оковите и на тяхно място няма да поставим нови?

Така ми отвърна той :

– Когато изковете мечове от сълзите си и промушите сърцата си, а от тях потече всичката кръв на света. Когато разтопите надеждите си в пещите на обречеността и направите от тях щитове. Когато уловите всичката светлина на деня и направите от слънчевите лъчи стрели за лъковете си. ТОГАВА ЩЕ СТЕ СВОБОДНИ, А СМЪРТТА ЩЕ КОЛЕНИЧИ ПРЕД ВАС! – Прогърмя гласът му.

Внезапно Ангелът се разпука като черупка на яйце и от тази черупка излезе най – тъмното същество на света. То просъска с медения си език :

Пази завета ми човече, защото аз ще се върна да събера армията си.

След тези думи то удари земята толкова силно, че тя се разклати изоснови и полетя във въздуха на крилете на свободата, платена с част от светлината на света. Денят стана по – тъмен, когато той излетя и се изгуби в небето.

– Свободата, скрита зад друга свобода ни прави роби на стремежа си да се откъснем от веригите, които доброволно сме си поставили. – Поклатих глава аз и продължих по пътя си а зад мен руините от изгорената къща пушеха все по – слабо, докато димът не се превърна в сянка във въображението ми.

– И този ще свърши като всички останали. – Поклатих отново глава аз. – Мнозина са падналите, малцина са тези, които са се изправяли отново.

И продължих по пътя си. Това не беше първият паднал ангел, който срещнах в този ден.

(онзи)

Те всички казваха, че повече няма да полетят и всички политаха отново, открадвайки това, което бяха изгубили, за да разберат, че сами са си го отнели.

Не можеш да подариш на човека това, което сам е отнел от себе си.

Нито да му го вземеш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар